Тази година се навършиха 143 години от рождението и 70 години от смъртта на един от най-видните български революционери, който е един от създателите на ВМОРО и пръв нейн идеолог - Петър Попарсов. Въпреки изпълнения му със служба на народа си живот, днес той е напълно неизвестен за сънародниците ни. Това даде възможност на околовардарските фалшификатори да си присвоят и неговата личност и да я наредят редом до останалите откраднати придобивки от нашата история. Нямам намерение да проследявам подробно целия му живот на революционер и педагог, а само ще се спра на основните периоди от неговия живот и ще ви дам възможност да се запознаете с неговото слово и сами да прецените на кого принадлежи тази бележита личност.
Петър Попарсов е родeн на 21 октомври 1872 г. в с. Богомила, Велешко. Основното си образование завършва в родното си село, а прогимназия - във Велес. След това учи в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий”.

Завладяването на България от османските турци в края на ХІV век ликвидира не само държавата и структурите й, но и българската аристокрация и постиженията на културата. Точно в епохата, когато в тогавашните европейски държави се появяват държавните химни, българите вече са под жестоко робство, стягащо като менгеме творческата мисъл и идеи на народа. Вярно, през ХІХ век се появяват песните „Стани, стани, юнак балкански”, „Вятър ечи, Балкан стене” и др., но те нямат стойност, за да се превърнат в химн, нито обстановката на робство позволява това. Те дори не стават масови.

Един от шестимата млади и образовани македонски българи, които основават през октомври 1893 г. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), е Иван Хаджиниколов. Дали от нескромност, или от гордост, скривайки се зад анонимността, той се подписва под едно кратко свое споменче, отпечатано в Алманах „Македония” (1931 г.) като „Основател”. Днес неговото име и дейност са почти напълно забравени, но той безспорно е един от стълбовете на българската революционна организация на македонските и тракийските българи. Преди да се докоснете до неговото слово, накратко ще припомня най-важните моменти от неговата биография на революционер и книжовник.

Голямата и корава българка Благородна Божинова познавах през последните години от живота й. Разговаряли сме неведнъж и дори успях да я убедя да си предаде личния архив в Централния държавен архив в София. Тя беше изключително интересен и увлекателен разказвач и събеседник. Бяха излезли двете издания на нейните спомени, които бях прочел на един дъх и с преклонение към тази българска мъченица и светица. Когато се срещахме, тя беше замислила да издаде по-кратък вариант от спомените си на английски език, тъй като беше получила много отзиви и молби за това от българите емигранти в новия свят, отвъд океана. Намерихме някакво решение, като се осигури малка сума за превода. Моя позната, която също произхождаше от видни български родове от Македония, се зае с превода. Един ден се срещнахме и разговаряхме с моята позната - преводачката. Думите й бяха, че откак е започнала да превежда спомените, вече не може да спи и си е съсипала нервите. Това наложи преводът да се даде и да се довърши от друг преводач.